Особености на гризачите характеризиращи тяхната гъвкавост, вредност и масови прояви.

Най характерната особеност на гризачите е да гризат, откъдето произлиза и името им. Те нагризват всичко – дърво, хоросан, пластмаси, меки метали, тухли, дори бетон, черупкови плодове, пасат тревиста растителност и т.н. Някои от тях ползват резците си много умело при изграждане на лабиринти от подземни ходове. Техните резци растат непрекъснато и ако не ги „точат и подравняват“ става опасно от само израстването им – пробива черепа и умира. За да не се случи това, природата ги е „задължила“ да гризат всичко.

Тялото е стройно и цилиндрично с невероятна приспособимост към начина на живот в техните леговища. Подкожната им тъкан е своеобразна биологична защита за преодоляване на неблагоприятни температурни колебания. Гризачите различават много добре предмети които се движат, определят изключително точно формата и разстоянието между предметите и тялото си. Нямат цветово усещане. За сметка на това обаче притежават перфектно осезание, обоняние и слух. Уникалното им осезание се осъществява от добре развитите им мустачки и косми по гърба и корема. Тези биологични вибриси са изключително инервирани около устата, носа, очите, гръбната стена и коремната област. Целия този пакет от „биологично оборудване“ помага на гризачите да се ориентират и движат отлично и безопасно в местата където обитават. Това ги прави уникални в силно развитото им поведение на мнителност и недоверчивост към нови предмети и нова храна, която поемат. Гризачите са много ловки. Тяхното дишане е 10 пъти по-ускорено от останалите бозайници. Окол 250-280 броя дихателни движения в минута правят. Това ги прави особено чувствителни към газ и пушек. В момента който усетят първите нотки на нетипичен за тях въздух, те реагират. Това важи и за студен и горещ въздух от околната среда. Гризачите нямат потни жлези и отделят излишната топлина на тялото си само чрез дишането си.

С висок размножителен потенциал са. За отбелязване е, че тяхната плодовитост и размножаване до голяма степен се обуславя от условията на местообитанието, количеството и качеството на поетата храна и температурата на околната среда – забележете - през отделните сезони. Ще Ви споделя един биологичен феномен: когато поемат единствено необходимата храна за да набавят енергия за съществуването си и регулират телесната температура, това способства за плодовитостта им. Температурата на околната среда определя продължителността на бременността им и половото съзряване.

Извода е, че когато има добра храна за тях и оптимална температура на околната среда се множат изключително бързо. Два плъха могат за една година да възпроизведат хиляди малки. Половата зрялост настъпва за двата пола между 20 и 60 дни. Женските се заплождат само в разгонено състояние, което трае само няколко дни. Бременността им трае от 18 до 30 дни. Броя на приплодите достига до 20 на раждане. Новородените са голи и слепи, затова възрастните устройват подходящи места за отглеждането им. При оптимална температура от 25-30 градуса половото развитие протича 4 пъти по бързо отколкото при температура 10-15 градуса. Когато липсват подходяща храна и температура размножаването се потиска а младите не достигат бързо полова зрялост.

Ако популацията е в добро физиологично състояние неблагоприятните температури забавят техните биологични процеси но въпреки това размножаването не спира – намалява се броя на котилата и бройките в едно котило. Подобрят ли се условията /храна, вода, температура, чист въздух/ популацията „изригва“. Ето защо трябва да се има в предвид, че температурата на околната среда и храната определят не само интензивността на размножаването но и плътността на заселването им.

С оглед приспособяването към неблагоприятни въздействия на околната среда при гризачите са се оформяли екологични адаптационни механизми, които се изразяват в наследствено обусловени рефлекси: избор на местообитание, устройство на жилището под форма на колонии, ходове или гнезда, някой изпадат в зимен сън, други събират резервна храна, гъвкавост на плодовитостта и др. В зависимост от това те класифицират на 5 основни групи:

1. Гризачи съществуващи със зимен сън. Пример: лалугер
2. Гризач съществуващ със зимен сън и с натрупване на тлъстини, събиране на резервна храна. Пример: сънливеца
3. Гризачи целогодишно активни. Те не изпадат в зимен сън но събират и складират храна в камерите си и я ползват при неблагоприятни условия. Пример: домашната мишка.
4. Гризачи целогодишно активни. Те също не изпадат в зимен сън но и не трупат резервна храна. Принудени са да търсят храна целогодишно. Пример: Сивият плъх, черният плъх.
5. Целогодишно активни. Водят изключително подземен живот, събират и трупат запаси. Пример: сляпото куче.

За да няма изненади и за да може да се контролира числените колебания на отделните видове, от голямо значение е навременното установяване на тенденцията за промяна в числеността или определяне на тяхната плътност на единица площ както и размера на нападната площ. Двата показателя: плътност и обитавана площ характеризират динамиката на популацията. Тези два показателя ще позволят да се прогнозира по-нататъшното развитие и вземане на съответно на необходимите мерки за предотвратяване, прекъсване на оформящата се тенденция за масова проява.

Популационната динамика е различна в зависимост от вида на гризача, условията на околната среда, местообитанието както и екологичните адаптационни механизми на самата популация в определена нападната територия. Популационната динамика съдържа пет фази и приключва за различен период от време зависещо от наличието на храна и вода, оптимални условия на околната среда.

Първа фаза – начална. Характеризира се с ниска популационна плътност и малка по размер обитавана площ.

Втора фаза- подем на числеността. Настъпва при благоприятно съчетание на метеорологичните условия както и при допуснати грешки в предпазните мерки за механично стопиране на гризачите, предоставен достъп на храна. При наличие на подходящи условия за тях, популацията рязко се увеличава.

Трета фаза-масова поява. Характеризира се при благоприятни екологични условия. Наблюдава се интензивно увеличение на плътността. Изключително увеличена жизненост и плодовитост. Ако в засегнатото огнище се ограничи храната, мигрират в околните територии където създават вторични плътни местообитания. Така обхващат големи територии.

Четвърта фаза - пик. Кулминация в размножаването. Разпространението придобива глобален характер. Налице е висока плътност. В тази фаза се нанасят най-големи щети. Явява се подем и в числеността на естествените хищници за гризачите – пернати, бозайници, влечуги. На този етап екосистемата се влошава за гризачите.

Пета фаза - спад на числеността. Размножаването във вторичните местообитания се влошават и гризачите се самосъхраняват в първичните си населени територии където продължават да се размножават но с по малък брой приплоди по продължителна бременност и по дълъг период на полово израстване.

Този пълен цикъл може да се прекъсне на всеки един етап с мерките за контрол на популацията в определена територия. Ние от Фарма Универсал познаваме особеностите на отделните фази, факторите които благоприятстват или потискат популацията и нейната динамична изява. Това ни позволява воденето на правилна и навременна борба с Ратимор и Ефект срещу гризачите за да се предотвратим огромните загуби за нашите клиенти.

Ратимор и Ефект: Охраняват, не създават опасност, осигуряват Ви спокойствие.

Д-р И.Иванов